Фермите умират сами

Теория и практика на малките ферми

Собствениците на "Елата" не са единствените, които мислят така. Още преди пет години малките ферми се обединиха и изразиха мнение, че наредбата е направена да обслужва по-големите месо- и млекопреработватели. Днес тази теза се потвърждава и на практика от слабия интерес на малките стопанства да се регистрират. Към момента само около 500 от тях, по данни на Българската агенция за безопасност на храните, са избрали да преминат в този режим, а основаната причина за липсата на мотивация е, че за да са изрядни, фермите трябва да покрият изисквания, свързани с немалки инвестиции. Веси Мутафчийскадава пример – "трябва да имаме безконтактна мивка, мъжка и женска съблекалня и тоалетна, вход и изход за млякото, млечната ферма да бъде първа категория, да има плочки или пластмасови плоскости там, където се обработва млякото". По нейни изчисления едно такова преобразуване би струвало около 50 хил. лв. "Практически искат да индустриализират малките стопанства. Изискванията по тази наредба, специално за млечните производства, са такива, каквито са и за големите, няма значение дали произвеждаш 100 литра или 5 тона мляко", обяснява тя.

През годините Министерството на земеделието и храните направи няколко поправки в наредбата, за да отхлаби примката около семейните ферми. В началото на 2015 г. например прие, че различните видове млечни изделия вече ще могат да се правят в едно и също помещение, което отговаря на необходимите хигиенни условия, като трябва само да се спазва определен времеви интервал между производствата. Преди тази промяна инвестициите за преустройство бяха дори още по-големи, защото трябваше да има различни помещения за всяко изделие. Тази малка стъпка на либерализация обаче далеч не реши проблемите. Защото те не идват само от факта, че регулацията индустриализира производствата, а че посредством това често се разваля самият продукт.


Фотограф: Капитал

"За киселото мляко например си длъжен да ползваш определени закваски, които го отдалечават от натуралния продукт. Ние никога не сме стигали до сухите дрожди за кисело мляко. Те се развиват само до определена киселинност, откъдето идват и ниската плътност и липсата на кисел вкус на продукта, и ако заквасиш с тях, не можеш да направиш от това мляко закваска за друго. Просто трябва да започнеш да правиш както всички, губейки много клиенти, за да бъдеш легален", обяснява Веси.

Друга слабост на Наредба 26 е географското ограничение, според което един производител може да продава продуктите си само в областта, в която е стопанството, и съседните й. С това изискване доста семейни ферми от по-отдалечени краища на страната практически се лишават от достъп до голям пазар. И макар този проблем да не съществува пред "Елата", заради близкото й разположение до София, Веси признава, че във всички тези години е искала да се регистрира и е следвала промените в наредбата и новите идеи за регулация. Сега няма смисъл да го прави. Животните от фермата вече са намерили купувач, къщата и земята са обявени за продажба, а към тях има интерес за развиване на туризъм. Остава предприемаческият дух на "Елата" - собствениците й вече са се насочили към производството на студени био чайове.

Вече всички животни от стопанството са продадени, а къщата и земята търсят новия си собственик

Фотограф: Цветелина Белутова

За съжаление остава и практика на хората, които създават нормите в сектора, да ги правят така, че не защитават, а възпрепятстват малките производители. А ристриктивното пренасяне на европейските регламенти, които по принцип дават известна свобода на държавите да решават сами за себе си, не е в услуга нито на потребителите, нито на производителите. Единствено застрахова администрацията срещу собственото й неразбиране.

Източник:http://www.capital.bg/


Обратно